Като писано яйце!
Добре пристигнали сте в „ Бащино огнище “ – новата графа на Списание 8. В нея ще ви разходим из познати и позабравени български традиции, предания, истории и обреди, които ще ни напомнят силата и загадъчността на българския дух. Прекрасните фрагменти на Добрин Кашавелов ще красят както публикациите в „ 8 “, по този начин и галерия в софийската градинка „ Кристал “ наесен.
Яйцето на любознанието се търкулна и екипът на „ 8 “ се озова във Велинград. Може би към този момент вършиме връзката – ще си приказваме за писаните великденски яйца, поради които животът тук притихва около празника на празниците и дава изява на обичая. И мощ – на тези, които го бранят и влагат творчеството и обичта си в преданията на българския жанр, с цел да пребъде той в цялата си обилна мъдрост.
В яйцето се съдържа смисълът на живота за доста антични култури. То взе участие в най-важните за пътя на човешкия живот обреди, а у нас и до ден сегашен е част както от християнския бит около Великден, по този начин и в вълшебен дейности. В него е вложено смисъла на плодородието, на зараждащия се напролет живот. Използва се за отбрана и филтриране на тъмните сили у човек от хората с опитност оттатък забележимото.
Изложбата на писани яйца във Велинград
Пътят на яйцето
Във Велинград се намира най-голямата галерия на писани яйца у нас. В нея са показани страни най-вече от Централна и Източна Европа. Уредникът на Историческия музей в града Георги Куманов ни посреща и ни разхожда из историята и събраното познание за този предисторически поминък. „ Обичаят за писане на яйца с восък е доста остарял, археолозите на Чехия са разкрили исторически артефакт от към XII в., който удостоверява, че тази активност е съществувала още тогава. Украсата на яйцето идва от далечни времена, от Древен Египет, по-късно минава в цивилизацията на Картаген. Има остатъци, непокътнати от класическа Древна Гърция, където яйцата са се употребявали и в погребални церемонии “ – стартира описа си нашият исторически лидер. Занаятът стига до Средновековието, когато по нашите земи се популяризира този вид декорация върху яйца, която за голяма наслада се е съхранила в областите към Рила и Родопите, както и тук-там из Стара планина.
Георги Куманов, организатор в Историческия музей във Велинград
Писането на яйца поради религиозното си приложение е застрашено през социализма, когато всичко, обвързвано с християнските празници, е неразрешено. Но тъй като „ кръвта вода не става “, българките продължавали скрито да шарят стотици яйца в домовете си, тъй че да не се прекъсне изцяло нишката на това изкуство и то да съществува и през днешния ден в цялата си разноцветност. Делото за опазване и разпространение на занаята във велинградския музей стартира преди 25 години. Куманов ни споделя по какъв начин негови сътрудници от Германия донесли азбучник с писани яйца от разнообразни страни, където България не била упомената. Тогава той и негови съратници макар лимитираните средства, с които разполагат, стартират да показват страната ни и нейните писани яйца в няколко страни, измежду които Унгария и Румъния. Днес там наши писани яйца към този момент са част от изложения.
Без яйце не мож’ се задоми!
Велинградчанинът ни потапя в загадката на писаните яйца и нейната връзка с българската обредност. „ Те вземат участие в два типа празници – календарни и фамилни. Относно първите, несъмнено, приказваме за дните от годината около Възкресение Христово. Майсторките по бит стартират да шарят яйцата на Кръстна неделя (празника Неделя Кръстопоклонна – третата неделя от Великия пост, бел. авт.). С първия цвят – жълт, яйцата се боядисват на Цветница, а по-късно на Велики четвъртък се багрят в алено. “
Един от фамилните случаи, в които свещеният знак на яйцето участва, е когато млада двойка отива при кумовете с покана. Тогава двойката носи подарък – 40 яйца, едно сурово, като знак на живота, и 39 – изписани. Според познанията на Георги по този начин е признато в цяла България, само че дали се помни и прави, е различен въпрос. Покрай женитбата писаните яйца се употребявали и като годежарски подарък за двойката. Но охолно украсените яйца са се подарявали и по всевъзможни тържествени мотиви в предишното.
Украсите на яйцата също са се изменили с времето. В сегашното се изобразяват най-много цветя, рисунъкът е с по-действителни фигури, само че на места към момента са останали отчасти архаичните, цялостни със смисъл знаци. Те се срещат и в Унгария и Румъния и това мъчно може да се изясни научно, само че има догатки и едно от тях е, че тези земи са били български и знанието се е запазило в националното поверие там.
... и изкарали писалката от сандъка
След забравата на писаните яйца Велинград дава голям подтик и публичност освен с програмата на Историческия музей, само че и с годишното му посещение в учебни заведения из цялата страна. В града също по този начин се организират образования на деца, като през 2019 година българчетата, пристигнали тук около зелени учебни заведения и разнообразни стратегии, са към 1700. Тук се организира и най-голямото състезание за млади и остарели пазители на занаята, а за предадената щафета ни споделя Даниела Цопанова, създателка на ръкотворница „ Армаган “, където дружно с децата на Велинград майсторят всевъзможни хубости, учат разнообразни техники, като най-важната от тях, естествено, е изконното за града писане на яйца.
Даниела Цопанова
Умеятелността си проправя сама пътя
Самата Даниела преоткрила майсторлъка на яйцата, откакто локалната телевизия и радио, в които работела, били закрити. Тогава си споделила „ добре, щом е по този начин, връщам се у дома и ще върша каквото ми пристигна “. Започва да рисува яйца с восък – нещо, в което баба є е била измежду най-големите майсторки в града. Даниела влага креативната си мощ в занаята и от сръчните є ръце почват да се нижат шедьоври. Смелостта є също била множко - за пръв път тя употребила всевъзможни цветове в багренето на писаните яйца, които до този миг се шарели единствено с алено върху белите яйца. Направила най-голямата до този момент галерия, в която има 25 сбирки. Позагледали я необичайно за смелостта да включи всевъзможни цветове, само че на идната година другите майсторки също употребявали този прийом и яйцата им грейнали във всевъзможни шарки. От галерия на галерия, през разнообразни магазини, галерии и какво ли още не, є пристигнала хрумката да си сътвори школа и да тръгне на срещи и представяния първо в детските градини.
Днес школата є се радва на доста гости, а най-хубавите от тях, Анелия и Красимир, ни посрещнаха дружно с Даниела в нейната домашна работилница. На двамата юноши следва да се борят за „ Златната химикалка “ в съревнованието тази година, а през днешния ден те вглъбено шареха яйца пред очите ни със забележителен размах, до момента в който гордата им учителка ни потапяше в тайнството на яйцето.
Анелия и Красимир майсторят първите си писани яйца за тази година
Един от най-известните традиции у нас е яйцето, което се оставя до иконата на Великден, на идната година да се чукне, с цел да се ревизира дали се е развалило и оттова да се гадае. На Велики четвъртък, когато дамата става на разсъмване, с цел да боядиса яйцата преди изгрев-слънце, взема яйцето от иконата, която пази дома, чуква го и ревизира дали е крепко вътре, дали мирише. Ако се е развалило, го изхвърля в течаща вода. В този случай годината, която идва за къщата, евентуално няма да е най-хубавата.
Но в случай че яйцето е крепко, в случай че е цялостно и не мирише, е добре с него да се зареди стоката, животните. Парченце от жълтъчето му дори е хубаво да се постави в кваса за хляба, с цел да се зареди с берекет трапезата на дома отсега нататък. За изобилие пък то може да се зарови при цъфтящи растения. „ От дребна това ми е най-любопитно, да счупим яйцето и да забележим дали е положително “ – с детски боязън в очите споделя някогашната кореспондентка.
Неписаните закони на писаните яйца
Първо е добре да се знае, че яйцата, които си купуваме през цялата година от майсторите, постоянно са кухи. Само по Великден се написа върху цялостни яйца. Писането става с химикалка, като има 2 похвата – единият е при нагряване на писалката тя да се потопи във восъка, а другият е дребни късчета восък да се вкарват в писалката и когато тя се нагрее, да изтича по малко восък, с който се рисуват фигурите.
Хубаво е яйцата да киснат 24 часа в подсолена вода, откакто са изписани с восъка, с цел да може той да се стегне добре. След това идва същинският мурафет, боядисването. Боята, в която се потапят яйцата, не трябва да завира, а да се държи под 70 градуса. „ Трябва да му „ деверуваш “ – да му седиш два часа, до момента в който се обагри хубаво, да бдиш да не заври, тъй като другояче восъкът ще се разтопи и шарката ще се скапе. Ей там е огромната магия, да спастриш яйцето, откакто си го нарисувал. Иска се доста самообладание “ – доверява ни майсторката, до момента в който наглежда учениците си. Анелия потъмнява към този момент изрисувания восък на пламъчето на свещ, с цел да остави черният отпечатък и да вижда ясно какво рисува на яйцето.
Връщаме се към разпоредбите. Яйцето би трябвало да бъде изрисувано по този начин, че да не се знае къде е началото и къде е краят му. Защото то е знак на безкрая, на раждането. Даниела и учениците є, както и останалите майсторки в града най-често красят яйцата с облици на цветя, пролетни цветове и пъпки, или казано по велинградски – „ попчици “. Чертички с точки изобразяват пъпките на дряна и това съгласно Цопанова са едни от първите неща, рисувани върху яйцата. Днес по тях има и елементи от български шевици, които постоянно първи притеглят погледа на хората, тъй като са изпълнени със мощ и значение, които са заложени у всеки българин.
Още през XIX век Мария Малчева една от най-известните майсторки от предишното, е правила галерия на писани яйца. Моделите є били поразителни. Тя е основала един от нормалните мостри на рисунъка върху яйце – този на шишарката, минаващ през цялото тяло на яйцето.
Статията е оповестена в Списание 8, бр. 4/2023 година
Проект „ Бащино огнище “ се извършва от Списание 8, в съдействие с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките, и се финансира по стратегия „ Култура “ на Столична община за 2023 година Медийни сътрудници са телевизия ТВ1 и платформата Village Life.
Яйцето на любознанието се търкулна и екипът на „ 8 “ се озова във Велинград. Може би към този момент вършиме връзката – ще си приказваме за писаните великденски яйца, поради които животът тук притихва около празника на празниците и дава изява на обичая. И мощ – на тези, които го бранят и влагат творчеството и обичта си в преданията на българския жанр, с цел да пребъде той в цялата си обилна мъдрост.
В яйцето се съдържа смисълът на живота за доста антични култури. То взе участие в най-важните за пътя на човешкия живот обреди, а у нас и до ден сегашен е част както от християнския бит около Великден, по този начин и в вълшебен дейности. В него е вложено смисъла на плодородието, на зараждащия се напролет живот. Използва се за отбрана и филтриране на тъмните сили у човек от хората с опитност оттатък забележимото.
Изложбата на писани яйца във Велинград
Пътят на яйцето
Във Велинград се намира най-голямата галерия на писани яйца у нас. В нея са показани страни най-вече от Централна и Източна Европа. Уредникът на Историческия музей в града Георги Куманов ни посреща и ни разхожда из историята и събраното познание за този предисторически поминък. „ Обичаят за писане на яйца с восък е доста остарял, археолозите на Чехия са разкрили исторически артефакт от към XII в., който удостоверява, че тази активност е съществувала още тогава. Украсата на яйцето идва от далечни времена, от Древен Египет, по-късно минава в цивилизацията на Картаген. Има остатъци, непокътнати от класическа Древна Гърция, където яйцата са се употребявали и в погребални церемонии “ – стартира описа си нашият исторически лидер. Занаятът стига до Средновековието, когато по нашите земи се популяризира този вид декорация върху яйца, която за голяма наслада се е съхранила в областите към Рила и Родопите, както и тук-там из Стара планина.
Георги Куманов, организатор в Историческия музей във Велинград Писането на яйца поради религиозното си приложение е застрашено през социализма, когато всичко, обвързвано с християнските празници, е неразрешено. Но тъй като „ кръвта вода не става “, българките продължавали скрито да шарят стотици яйца в домовете си, тъй че да не се прекъсне изцяло нишката на това изкуство и то да съществува и през днешния ден в цялата си разноцветност. Делото за опазване и разпространение на занаята във велинградския музей стартира преди 25 години. Куманов ни споделя по какъв начин негови сътрудници от Германия донесли азбучник с писани яйца от разнообразни страни, където България не била упомената. Тогава той и негови съратници макар лимитираните средства, с които разполагат, стартират да показват страната ни и нейните писани яйца в няколко страни, измежду които Унгария и Румъния. Днес там наши писани яйца към този момент са част от изложения.
Без яйце не мож’ се задоми!
Велинградчанинът ни потапя в загадката на писаните яйца и нейната връзка с българската обредност. „ Те вземат участие в два типа празници – календарни и фамилни. Относно първите, несъмнено, приказваме за дните от годината около Възкресение Христово. Майсторките по бит стартират да шарят яйцата на Кръстна неделя (празника Неделя Кръстопоклонна – третата неделя от Великия пост, бел. авт.). С първия цвят – жълт, яйцата се боядисват на Цветница, а по-късно на Велики четвъртък се багрят в алено. “
Един от фамилните случаи, в които свещеният знак на яйцето участва, е когато млада двойка отива при кумовете с покана. Тогава двойката носи подарък – 40 яйца, едно сурово, като знак на живота, и 39 – изписани. Според познанията на Георги по този начин е признато в цяла България, само че дали се помни и прави, е различен въпрос. Покрай женитбата писаните яйца се употребявали и като годежарски подарък за двойката. Но охолно украсените яйца са се подарявали и по всевъзможни тържествени мотиви в предишното.
„ Има различен бит, за който професорът антрополог Георг Краев разказваше, а точно по какъв начин млади моми и ергени застават, търкалят яйце и си гадаят – при който отиде яйцето, за него да се оженят. Проф. Христо Вакарелски пък в собствен труд разказва по какъв начин за една мома се приготвя писалката. Девойката дава на занаятчия сребърна пара, от която той да създаде значимия предмет, с който тя ще рисува. Раз – имаме сребро, заветен детайл, два – тя рисува с восъка, от който се вършат свещите. Това е свещенодействието, молитва. “За да онагледи святостта на това занятие, Вакарелски наблюдава и персоналната подготовка на българката в предишното, която ще майстори яйцата. Преди да стартира, тя пости, пречиства се и едвам тогава се залавя с рисуването на свещените знаци, в които е отдадена, тъй като се предават от майсторка на майсторка. В днешно време, несъмнено, това не се прави или най-малко не ни е известно.
Украсите на яйцата също са се изменили с времето. В сегашното се изобразяват най-много цветя, рисунъкът е с по-действителни фигури, само че на места към момента са останали отчасти архаичните, цялостни със смисъл знаци. Те се срещат и в Унгария и Румъния и това мъчно може да се изясни научно, само че има догатки и едно от тях е, че тези земи са били български и знанието се е запазило в националното поверие там.
... и изкарали писалката от сандъка
След забравата на писаните яйца Велинград дава голям подтик и публичност освен с програмата на Историческия музей, само че и с годишното му посещение в учебни заведения из цялата страна. В града също по този начин се организират образования на деца, като през 2019 година българчетата, пристигнали тук около зелени учебни заведения и разнообразни стратегии, са към 1700. Тук се организира и най-голямото състезание за млади и остарели пазители на занаята, а за предадената щафета ни споделя Даниела Цопанова, създателка на ръкотворница „ Армаган “, където дружно с децата на Велинград майсторят всевъзможни хубости, учат разнообразни техники, като най-важната от тях, естествено, е изконното за града писане на яйца.
Даниела Цопанова
Умеятелността си проправя сама пътя
Самата Даниела преоткрила майсторлъка на яйцата, откакто локалната телевизия и радио, в които работела, били закрити. Тогава си споделила „ добре, щом е по този начин, връщам се у дома и ще върша каквото ми пристигна “. Започва да рисува яйца с восък – нещо, в което баба є е била измежду най-големите майсторки в града. Даниела влага креативната си мощ в занаята и от сръчните є ръце почват да се нижат шедьоври. Смелостта є също била множко - за пръв път тя употребила всевъзможни цветове в багренето на писаните яйца, които до този миг се шарели единствено с алено върху белите яйца. Направила най-голямата до този момент галерия, в която има 25 сбирки. Позагледали я необичайно за смелостта да включи всевъзможни цветове, само че на идната година другите майсторки също употребявали този прийом и яйцата им грейнали във всевъзможни шарки. От галерия на галерия, през разнообразни магазини, галерии и какво ли още не, є пристигнала хрумката да си сътвори школа и да тръгне на срещи и представяния първо в детските градини.
Днес школата є се радва на доста гости, а най-хубавите от тях, Анелия и Красимир, ни посрещнаха дружно с Даниела в нейната домашна работилница. На двамата юноши следва да се борят за „ Златната химикалка “ в съревнованието тази година, а през днешния ден те вглъбено шареха яйца пред очите ни със забележителен размах, до момента в който гордата им учителка ни потапяше в тайнството на яйцето.
Анелия и Красимир майсторят първите си писани яйца за тази година „ Яйцата неслучайно се употребяват в разнообразни обреди, те имат способността да чистят полето на човек. Случвало ми се е, когато синът ми беше дребен и плачеше, да взема яйце, да го пробутвам към него, след това да го изхвърля, а той да спре да реве и да се успокои бързо-бързо. За мен писаните яйца са светли лъчи, искрички, те са част от същността на хората тук. И са същинска магия. Защото се вършат с естествени съставни елементи – яйцето, восъка, огъня, след това водата с багра, в която се топи яйцето. Тук присъединяване вземат всички стихии. Наближи ли Великден, всичко друго се оставя и 40 дни преди празника се стартира великото писане на яйца. Тук за Възкресение майсторките вършат по 500-600 яйца всяка. “Яйцето предвестител
Един от най-известните традиции у нас е яйцето, което се оставя до иконата на Великден, на идната година да се чукне, с цел да се ревизира дали се е развалило и оттова да се гадае. На Велики четвъртък, когато дамата става на разсъмване, с цел да боядиса яйцата преди изгрев-слънце, взема яйцето от иконата, която пази дома, чуква го и ревизира дали е крепко вътре, дали мирише. Ако се е развалило, го изхвърля в течаща вода. В този случай годината, която идва за къщата, евентуално няма да е най-хубавата.
Но в случай че яйцето е крепко, в случай че е цялостно и не мирише, е добре с него да се зареди стоката, животните. Парченце от жълтъчето му дори е хубаво да се постави в кваса за хляба, с цел да се зареди с берекет трапезата на дома отсега нататък. За изобилие пък то може да се зарови при цъфтящи растения. „ От дребна това ми е най-любопитно, да счупим яйцето и да забележим дали е положително “ – с детски боязън в очите споделя някогашната кореспондентка.
Неписаните закони на писаните яйца
Първо е добре да се знае, че яйцата, които си купуваме през цялата година от майсторите, постоянно са кухи. Само по Великден се написа върху цялостни яйца. Писането става с химикалка, като има 2 похвата – единият е при нагряване на писалката тя да се потопи във восъка, а другият е дребни късчета восък да се вкарват в писалката и когато тя се нагрее, да изтича по малко восък, с който се рисуват фигурите.
Хубаво е яйцата да киснат 24 часа в подсолена вода, откакто са изписани с восъка, с цел да може той да се стегне добре. След това идва същинският мурафет, боядисването. Боята, в която се потапят яйцата, не трябва да завира, а да се държи под 70 градуса. „ Трябва да му „ деверуваш “ – да му седиш два часа, до момента в който се обагри хубаво, да бдиш да не заври, тъй като другояче восъкът ще се разтопи и шарката ще се скапе. Ей там е огромната магия, да спастриш яйцето, откакто си го нарисувал. Иска се доста самообладание “ – доверява ни майсторката, до момента в който наглежда учениците си. Анелия потъмнява към този момент изрисувания восък на пламъчето на свещ, с цел да остави черният отпечатък и да вижда ясно какво рисува на яйцето.
Връщаме се към разпоредбите. Яйцето би трябвало да бъде изрисувано по този начин, че да не се знае къде е началото и къде е краят му. Защото то е знак на безкрая, на раждането. Даниела и учениците є, както и останалите майсторки в града най-често красят яйцата с облици на цветя, пролетни цветове и пъпки, или казано по велинградски – „ попчици “. Чертички с точки изобразяват пъпките на дряна и това съгласно Цопанова са едни от първите неща, рисувани върху яйцата. Днес по тях има и елементи от български шевици, които постоянно първи притеглят погледа на хората, тъй като са изпълнени със мощ и значение, които са заложени у всеки българин.
Още през XIX век Мария Малчева една от най-известните майсторки от предишното, е правила галерия на писани яйца. Моделите є били поразителни. Тя е основала един от нормалните мостри на рисунъка върху яйце – този на шишарката, минаващ през цялото тяло на яйцето.
„ Всеки си има своя почерк и обичай. Една ръка, като пипне яйцето, сътворява нов, уникален модел. То е като с ябълката, която е добре да подържиш, преди да я изядеш, с цел да я настроиш към своята храносмилателна система. Много ми харесва и карам децата първо да заловен яйцето, да го подържат, че то единствено да им „ каже “ какво желае да нарисуват на него. Хванете яйчицето, погалете го, а фигурите и рисунъкът сами ще дойдат “ – предизвиква Даниела Цопанова всички, които тази година за Великден ще опитат да изпишат първите си яйца.
Статията е оповестена в Списание 8, бр. 4/2023 година
Проект „ Бащино огнище “ се извършва от Списание 8, в съдействие с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките, и се финансира по стратегия „ Култура “ на Столична община за 2023 година Медийни сътрудници са телевизия ТВ1 и платформата Village Life.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ